„Изворът на Белоногата” е ярка национална творба от творчеството на П.Славейков. Тя е истинска поема за любовта и красотата, за живота и смъртта, за доброто и злото, любовта и раздялата. В творбата си авторът утвърждава българското, разкрива характерния бит и идеализира българката. В сюжета се използват мотиви, характерни за народните песни, какъвто е например мотива за неразделната любов между двама млади.

Идеалът си за българка Славейков постига в образа на Гергана. Тя притежава качества и черти, утвърдили се като патриархални идеални през векове .Гергана олицетворява отечеството, морала на българския народ.  Гергана е обикновена селско момиче, отличаващо се със своята хубост.  Девойката запленява не само с красотата си, но и със своята нежност, миловидност, скромност и естественост. Любовта и към Никола е чиста и вярна. Създадени един за друг, двамата млади са омаяни от своето споделено щастие.
Гергана е добра християнка и дълбоко почита своите родители. Тя е нежна, мила и добра помощница на „стар бащица” и „мила майка”.Но нейният хармоничен и щастлив свят е нарушен от срещата с турския везир, който омаян от красотата й желае да я има за жена.
В диалога с везира се открива нейната нравствена извисеност. В този епизод Славейков акцентира върху  мъдростта на Гергана. Гергана разговаря с могъщия владетел като с равен, защото чувства правота на своите нравствени позиции. Тя издига родолюбието в култ и поразява със своята привързаност към дома. Градинката, родната къща, цветята и нежеланието да се раздели с тях са конкретен израз на патриотизма и. Точно тези неща са по-стойностни за нея. Тя е господар на себе си и златото и коприната, които и предлага везирът не могат да я склонят да приеме предложението му.
Освен с родолюбие тя поразява и с дълбоката и чиста обич към Никола. Изразявайки твърдо волята си, Гергана е готова да понесе последствията на своята гордост. Тя отстоява правото на сърцето да избира.Неслучайно най-силният аргумент на Белоногата е любовта и към Никола. Тя защитава своето право на свобода, щастие и обич.  Тя държи на думата си и не може да замине за Истанбул, защото така ще предаде либето си, родителите си и българщината. Тя не желае да бъде робиня и да тъне в разкош далече от родното. Гергана е нравствено богата, тя слуша единствено гласа на сърцето си. Можем да твърдим, че тя е морална победителка, защото везирът разбира, че не може да бъде господар на сърцето и.

Хареста ли публикацията "Изворът на Белоногата анализ" ?