Притча 1
В лекция по философия, професорът застана зад катедрата, затрупана с множество предмети и зачака студентите да утихнат. Той извади голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Погледна към колегите в аудитория и попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда. Разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те отново отговориха „Да”.
След това преподавателят извади кутия с пясък и я изсипа в буркана. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита отново дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно: "Да”.Тогава професорът взе две бутилки с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
„Сега, каза професорът, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща в него -- семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви. Вашите страсти и предпочитания. Все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща -- работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало -- малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?”
Професорът се усмихна.
"Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Източник: webmasterbg.org
Притча 2
Живели някога в гората, група малки зелени жабчета. Един ден те решили да си организират състезание. Целта била в изкачването на една много висока кула. Долу, в основата на кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да подкрепя участниците.
Стартът на състезанието бил даден.
Никой от тълпата не вярвал, че тези слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания…
-- О, има толкова много стъпала!
-- Те НИКОГА няма да стигнат до върха.
-- Няма начин просто. Та те са толкова слаби!Малките жабчета започнали да отпадат. Едно по едно. С всяко изминало стъпало към върха на кулата, участниците намалявали. От долу, тълпата продължавала да крещи.
-- Това е невъзможно! Никой няма да успее!
…Но ЕДНО продължавало нагоре. Стъпка по стъпка. То не се предавало! На последните няколко стъпала, всички други вече се били отказали. Било останало едно единствено мъничко жабче, което успяло да стигне до върха! Тогава всички в основата на кулата, искали да разберат, как е постигнало този успех.Един от тълпите попитал малкото жабче, от къде е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ.
Поуката от тази история е…Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите. Подминавайте ги, защото те Ви отдалечават от Вашите цели.
Винаги се доверявайте на вашият „вътрешен глас”.И преди всичко…
Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ няма да осъществите мечтите си!
Източник: predpriemach.com
Доста интересни притчи на които попаднах и сметнах за необходимо да споделя със всеки.