Фиктивният интерфейс е малко екзотичен, но въпреки това е много полезен. Основното му предимство е при самостоятелни хостове и машини, чиито единствени IP мрежови връзки са чрез набиране през телефонна линия.

Всъщност, тези машини в повечето време са самостоятелни хостове. Дилемата при самостоятелните хостове е, че имат само едно активно мрежово устройство – устройството loopback, на което обикновено се задава адрес 127.0.0.1. В някои слу аи, обаче, трябва да изпратите данни към “официалния” IP адрес на локалния хост. Като пример си представете преносимия компютър vlite , който не е свързан с мрежа в този пример. Някое приложение на vlite може да иска да изпрати данни към друго приложение на същия хост.

Анализа на /etc/hosts на vlite дава IP адрес 172.16.1.65, така че приложението се опитва да изпрати данни на този адрес. Тъй като в момента единствения активен интерфейсът на машината е само loopback, ядрото не знае, че 172.16.1.65 всъщност е същата машина! Като резултат, ядрото игнорира дейтаграмата и връща на приложението съобщение за грешка.

Тук е мястото, където се намесва фиктивното устройство. То решава дилемата като просто изпълнява противоположното на интерфейса loopback. В случая с vlite , просто му задавате адрес 172.16.1.65 и добавяте маршрут към хост, който да сочи към него. Тогава всяка дейтаграма за 172.16.1.65 ще се доставя локално. Правилното извикване е следното:

# ifconfig dummy vlite
# route add vlite