хаджи димитър анализ

Лириката на Ботев вдъхва преклонение пред свободата на мислещия, действащия човек. Тя пренася във вечността подвига на героя, възпява неговия героизъм, като баладично очертава пътя му към безсмъртието.
Основен проблем в баладата е проблема за смъртта и безсмъртието. Стихотворението е песен за борбата и поражението, за геройската смърт – подвиг и „вечния” живот в паметта на поколенията и в историята на родината.
Високото баладично пространство на балкана е приютило ранения юнак, „потънал в кърви”. Тази територия на волността, типична за българската митолоия и фолклор, противостои на робското поле, огласено от песента на жетварките. Балканът е онова свещено, сакрално място, където имат честта да живеят и умрат само храбри войни,, прооравящи пътя на националната свобода.
”Там на Балкана”, под парещите лъчи на слънцето и под блясъка на нощтното небе, символизиращи вечния кръговрат на времето, изтича кръвта на ранения герой : „ще да загине и тоя юнак”, ще погине още един българин, обрекъл се на делото.
Често се спори за жанра на стихотворението, тъй като настроението и основните чувства са предмет както на одата, така и на баладата. Христо Ботев влага дълбоко – конфликтен смисъл, който преписва на героичния поглед на юнака. Творбата започва с повторено утвърждаване : „жив е той, жив е!” и завършва със строфа, събираща основните смислови единици на текста – юнака, балкана, кръвта, слънцето.
Лирическият текст „завършва” сюжета в началната му точка, като отново подчертава, че героят е жив. Жив не в паметта на признателните поколения, не в песните на певците, а буквално „жив” – и духом и телом :
”кръвта му тече ли тече”, а в началото на текста – „кръвта още по-силно тече”. Така повтът затваря композиционната, сюжетна рамка, уточнява парадокса, че юнака умира и не умира. Белезите на смъртта на страданието – изтичащата кръв, раната – балансират от присъствието на знаците на живота – волята на юнака :кажи ми”, „вземи”, преживяванията на героя „уста проклинат в цялата вселена”.
Противопоставящите се стихове – по смисъл са съседни, като връзката с тях е подчертана с анафора : „юнак с дълбока на гърди рана” и „юнак в младост и сила мъжка”.
Ботев утвърждава безсмъртието, защото не е подвластен на смъртта онзи, в чиито дух тържествува свободата. Той е обречен за вечно живеене и прослава, защото безсмъртна е свободата :
”тос, който падне в бой за свобода – той не умира”.

Хареса ли ви публикацията "хаджи димитър анализ" ?

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.0/5 (26 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +8 (from 12 votes)
хаджи димитър анализ, 4.0 out of 5 based on 26 ratings

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *