Човешки раси

Терминът раса

Терминът раса се използва в различен
контекст със свързани, но често различни
значения. Употребата му често е
противоречива, най-вече поради
политическите и социологически следствия
от различните дефиниции, но също и
поради липсата на единодушие по въпроса
дали хоратата могат да бъдат разделени
на раси.

В класификацията на живите същества
видът е последното общоприето
подразделение (или таксон). Оттам
нататък се говори за подвидове или раси,
подразделения, основаващи се на
морфологични признаци. Прилагането на
концепцията за раса върху човешкия вид е
по-произволно и дефиницията ѝ е спорна.

Човешките раси -- произход и характеристика

Самата дума "раса" има неясен произход.
Възможно е тя да е видоизменение на
арабската дума рас- начало,корен, или да се
свързва с италианската раца, която
означава племе. Човешките раси, както и
животинските подвидове, са възникнали в
резултат на една началлна дивергенция, но
при човешките раси този процес не е
продължил и те не са се обособили като
подвидове. Основните разлики между
расите и подвидовете са:

1.Расовите признаци при човека са загубили
приспособителното значение, което са
имали в периода на възникването си.
2.Поради голямата миграция на народите
човешките раси започнали да влизат в
допир една с друга и да се смесват. Това
смесване се нарича метисация. В резултат
различията между расите не се
задълбочават, а постепенно се заличават.3.Поради исторически и икономически
причини- преселване на народите, войни,
развитие на транспорта и др., големи групи
хора от една раса се преместват на
далечно растояние и навлизат в
територията на др раса. В резултат
между основните човешки раси съществува
цяла гама от малки раси и антропологични
типове.

Важно е да се отбележи, че понятието
етнос не се покрива с понятието раса-
много често една етническа група
представлява смес от раси и подраси.
Расови признаци Цвят на кожата, косата и
ирисите. Цветът на тези части на
човешкото тяло зависи от количеството
на съдържащия се в тях пигмент.
Негроидната и монголоидната раса се
отличават с черни коси и кафяви ириси, а
при негроидната раса силно е
пигментирана и кожата. Европеидната
раса показва по-голямо разнообразие в
пигментацията. Форма на косите.Косите
биват прави, вълнисти и къдрави. Типична
за монголоидната раса е правата, твърда
коса. За африканците е характерна къдрава
коса с твърд косъм,при европеидната
косата може да бъде и трите типа, като
преобладава правата и вълниста мека коса.

Слабо издадени са ябълчните кости на
европеидите. Лицев протагонизъм е профил
на лицето, при който носовият отдел е
издаден напред (европеиди,индианци).
Челюстният протагонизъм е силно изразен
при негроидите. Към расовите признаци
спадат още формата и големината на носа,
устните, ушната мида и др. Физиологични
признаци. Характерните за отделните раси
физиологични признаци са проучени по-слабо
от морфологичните. Ритъм на растежа.
Ритъмът на растежа е различен за
различните раси. Негрите и китайците
растат сравнително по-бързо от раждането
до седмата година, след което растежът се
забавя, докато представителите на бялата
раса растат най-бързо между 7 и 15 години.
Основната обмяна на европеидите е по-висока
от тази на монголоидите. Изключение правят
ескимосите, чиято обмяна е най-висока. Кожна
секреция.Тъй като топлинната регулация на
негроидите е по-съвършена, тяхната кожа
съдържа повече потни жлези.Кожната
секреция на европеидите и негроидите има
силна специфична миризма, докато
представителите на монголоидната раса
нямат такава.

Класификация на расите

Цялото човечество се дели на три
големи раси:
1.Негро-австралоидна, наречена още
екваториална или черна раса.
2.Европеидна, наречена още кавказка или
бяла раса.
3.Монголоидна, наречена още азиатско-
американска или жълта раса.
Големите раси имат свои вътрешни
подразделения- малки раси, а малките
раси се разделят на антропологични
типове. Между големите раси не
съществува рязко разграничение, а се
наблюдават междинни малки раси или
междурасови антропологични типове.

Характеристика на расите

Негро-австалоидна раса. Първочналният ареал
на възникване на тази раса е областта на юг от
Тропика на рака в Стария свят. Съвременните
негроиди са потомци на старите обитатели на
отстоящите далеч една от друга точки на
земното кълбо- Африка и островите Фиджи.
Някои антрополози обясняват това с
предположението, че негроидната раса е
възникнала в Азия и оттам е мигрирала на запад
и изток. Последните антропологични проучвания
обаче говорят за това, че африканските негри
са се появили в Африка от живелите там
предшественици на неоантропа. Негро-
австралоидната раса се характеризира със
следните признаци: тъмнокафява, черна или
жълтокафява кожа, спирално-къдрави или
вълнисти черни коси, кафяви ириси, широк, слабо
изпъкнал нос с нисък корен и напречно
разположени ноздри, дебели устни, челюстен
протагонизъм, долихокефалия и др. Въз основа
на различни белези голямата негро-
австралоидна раса се разделя на меланезийска,
негърска, негрилска, бушменска подраса както и
на множество типове. Европеидна раса.
Предполагаем ареал на възникване на кавказката
раса са Предна Азия и Европа. Разпространена е
в Европа, Предна Азия, Северна Африка, Америка.
В тази раса съществува по-голямо разнообразие
на антропологични типове, отколкото в
останалите две.Различията между представителите на бялата раса
са толкова големи, че само някои признаци са общи за
цялата раса: светла или мургава кожа, прави или
вълнисти коси, с цвят, който се колебае от
светлорус до кафявочерен, силно изразено третично
окосмяване на тялото, брада и мустаци, светлосин
до чернокафяв цвят на ирисите, право или умерено
полегато чело, лицев протагонизъм, продълговато
лице, тесен, силно изпъкващ нос с висок корен,
сагиталноразположени ноздри, тънки или средно
дебели устни, силно или средноразвита брадичка.
Разпространени са и трите типа череп-
долихокефален, мезокефален, брахикефален. По-
голямата част от антрополозите приемат, че
бялата раса първоначално се е разделила на три
малки- северна, алпийска и средиземноморска. От
тези три подраси впоследствие са се развили
множество други подраси и типове.
Монголоидна( азиатско-американска) раса. Ареал на
възникване- Азия. Разпространение- Източна и
Централна Азия, Сибир, Индонезия, Океания,
Америка. Отличителни белези: жълтеникава или
жълтеникавомургава кожа, черни, прави и остри коси,
тесни очни цепки, слабоизразено третично
окосмяване, тъмнокафяв цвят на ирисите. За
типичните монголоиди е характерен т.нар.
епикантус- силно развита кожна гънка на горния
клепач, която закрива вътрешния ъгъл на окото и
слъзното хълмче. Лицето е едро и изглежда плоско
поради силно издадените напред и встрани ябълчни
кости.Носът е широк, у азиатските популации е слабо издаден
напред.Устните са тънки или средно дебели. Ръстът е
среден или под среден. Голямата монголоидна раса се
дели на три основни малки раси: северна или азиатско-
континентална;южна или азиатско-
тихоокеанска;американска или индианска.
Американските индианци са потомци на монголоидни
популации, преминали в Америка.Това преселване е
станало неколкократно, като е започнало преди около 28
хил.години. Някои от малките раси са възникнали
вероятно от смесването между трите големи раси.
Предполага се например, че етиопската раса е
възникнала от смесването на черната и бялата раса.
Уралската и южносибирската подраса по много признаци
заемат средно положение между бялата и жълтата
раса. Полинезийската подраса дава признаци и на бялата
и на черната раса. Айните са древна група хора,
населяващи Северните японски острови и остров
Сахалин. Те имат бяла кожа, вълнисти черни коси и
силно изразено третично окосмяване. Според някои
антрополози те са произлезли от монголоидите в
резултат на мутации, закрепени поради продължителна
изолация. Австралоидите или аборигените имат
шоколаденокафяв цвят на кожата, тъмни очи, черни
коси, изпъкнали челюсти и масивни надочни дъги. Смята
се, че те са най-древната раса. Въпреки многото
негроидни черти, които притежават, техният произход
не е негроиден и расовата им принадлежност не е
изяснена.Произход на човешките раси
За произхода на човешките раси съществуват
противоречиви становища. Основните спорни
пункта са следните:
1.От един клон ли произтичат човешките раси
или от няколко различни?
2.Кои са били факторите,довели до расовата
дивергенция?
3.На едно или на няколко места са се оформили
сегашните раси?
При обсъждането на тези въпроси
антрополозите се разделят на монофилисти-
привърженици на теорията за едноклоновия
произход на расите, и полифилисти-
привърженици на теорията за многоклоновия
произход на расите. Според монофилистите
човешките раси произлизат от
неандерталеца.Според полифилистите
расовата дивергенция е започнала много по-рано,
още от питенкатропа.Те твърдят, че:
1.От явайския питенкатроп са възникнали
предците на австралоидите.
2.От австралопитека в Африка е произлязъл
родезийският човек- предшественик на негрите.
3.От синантропа в Източна Азия е произлязла
монголоидната раса.
4.от кроманьонеца в Западна Европа са
произлезли съвременните европеиди.Да бъде приета теорията на полифистите, означава да
се приеме, че човешките раси имат различна биологична
възраст и следователно по-старите- австралоиди,
негроиди и монголоиди, са в биологичен упадък, докато
европеидната раса е все още в биологичен прогрес. Според
монофилистката теория расовата дивергенция е
започнала едва при неандерталеца и всички съвременни
расови клонове са минали през стадиите палеонтроп и
неоантроп. Изследванията показват, че някои белези,
отличаващи маймуната от човека, са едновременно с
това и белези на расови различия, но се разпределят
мозаично и приблизително в еднаква степен между
различните раси: по своя по-добре изразен челюстен
протагонизъм негроидите наистина приличат на
шимпанзето. Заедно с това се отличават от него по
спирално-къдравите си коси, дебелите устни, правото или
изпъкнало чело, оскъдното третично окосмяване, дългите
долни крайници. Европеидите са по-близко до
човекоподобните маймуни по силното третично
окосмяване, а се отличават по светлата кожа, тесния и
изпъкнал нос и др. Монголоидите от своя страна се
доближават до човекоподобните маймуни по силно
развития лицев череп, но за разлика от тях имат съвсем
оскъдно третично окосмяване. Съвременните раси в
еднаква степен са загубили много маймунски признаци и са
придобили едни или други специфични расови белези. По
тези расови белези обаче нито една раса не показва по-
голяма близост или отличаване спрямо човекоподобните
маймуни, за да бъде наречена “низша” или “висша”.

Фактори на расообразуването

Приспособително значение на расовите признаци.
Трите големи раси са се образували под влияние на
естествения отбор. Много от расовите признаци
имат приспособително значение. Такива са например
формата на косите, епикантусът, дебелината на
устните, ширината на носа, цветът на кожата и
косите и др. Черната кожа в условията на тропическия
климат има защитна функция срещу слънчевите лъчи-
кожният пигмент меланин силно поглъща
ултравиолетовите лъчи. Като защита срещу
прегряването у негрите са се усъвършенствали
терморегулаторните механизми- по-добре са развити
потните им жлези. Спиралнокъдравата космена
покривка на главата задържа междинния слой въздух и
пречи на прегряването. Широките ноздри, покритата с
лигавица повърхност на дебелите устни и голямата
устна цепнатина увеличават възможността за
изпаряване и за охлаждане на вдишания въздух. Тясната
очна цепка и епикантрусът у монголоидната раса,
възникнали в степните и полустепните условия на
Централна Азия, предпазват очите от ветровете, от
праха и отразената от снега светлина. Дългият нос и
тесните ноздри, тънките устни, бялата кожа,
светлите коси и очи у европеидите са се обособили
като полезни приспособления в условията на хладния и
студен климат и по-слабата слънчева светлина.
Големите размери и силната изпъкналост на носа при
някои клонове на бялата раса са създали предимство за
преживяване във високопланинските области, където,
разреденият въздух и нискататемпература са изискали по-голяма площ на
носната кухина и увеличаване на нейния обем така,
че тя започнала да изпълнява функция на затопляща
въздуха камера. По-късно, когато действието на
естествения отбор се прекратило, възникналите
вече расови особености се запазили, но повечето от
тях загубили приспособителното си значение. Чрез
облеклото, огъня и жилището човекът вече можел
много по-съвършено да се приспособява към
различните климатични условия. Ролята на половия
отбор при възникването на расите.Според Чарлз
Дарвин расовите признаци не са могли да бъдат
създадени от естествения отбор. Той смята, че те
не определят някакво селективно предимство, тъй
като се отнасят до чертите на лицето,
пигментацията, окосмяването, ръста и други
белези, които привличат вниманието, но не
повишават жизнеността на индивидите. Тези
белези обаче имат отношение към повишаване на
размножителната способност на индивидите чрез
половия отбор.Според Дарвин в първобитното
общество най-силните и енергични мъже са
избирали най-привлекателните жени и
потомството им е било най-многобройно. По такъв
начин са се оформили отначало племенните, а по-
късно и расовите особености. Огромният
фактически материал, който Дарвин привежда в
подкрепа на своята теория, не може да бъде
пренебрегнат.Половият отбор дотолкова,
доколкото създава условия за генетичен дрейф идиференцирано възпроизводство, е могъл да бъде
един от факторите на расообразуването, но не е
единственият. Ролята на географската изолация.
Степента на различията между подвидовете зависи
от продължителността на изолираното
съществуване и липсата на смесване между
оформящите се подвидове. Същото важи и за
оформянето на човешките раси. Първобитното
общество е минало през продължителен период на
съществуване на изолирани малки популации, в
рамките на които са се извършвали браковете. Между
съседските екзогамни родове скоро се е утвърдила
кръвна общност, която се е поддържала и усилвала с
течение на хилядолетия съвместен живот. Затова в
различните точки на земното кълбо са възникнали
постепенно трите големи раси, които отначало са
останали географски изолирани. Смесване на расите-
метисация. Тази географска изолация скоро била
нарушена. Докато дивергенцията при животните води
до обособяване на нови видове, при човека расите не
са се превърнали дори в разновидности. Причина за
това е ранната метисация. От определен етап на
своето историческо развитие хората са започнали
непрекъснато да се приселват, да воюват, а тези
процеси са били съпътствани от размяна на
генетична информация. Поради бързото развитие на
икономиката, техниката,транспорта и търговията
днес сме свидетели на ускорено конвергиране на
расите. Антрополозите са на мнение, че чисти раси
вече изобщо не съществуват.

Хареса ли ви публикацията "човешки раси" ?

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.1/5 (9 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +2 (from 2 votes)
Човешки раси, 4.1 out of 5 based on 9 ratings

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *