Човекът и съдбата в поемата -- Cis Moll

Във философската поема на П.С. “Cis moll” е разкрита ролята на съдбата в човешкия живот – нейната въздействена сила върху нас, върху нашите действия, върху нашите решения, както и невъзможността да се противопоставим на нея и на нейната необратимост. Чрез творбата П.С. предлага на читателите един своеобразен размисъл за смисъла и същината на живота -- изглеждащ нищожен пред величието на ористта, която ни е отредена.
Както и в други творби на поета така и тук присъства философски проблем, който изглежда неразрешим – надареният с талант  гений-композитор Бетховен е обречен на страдания, заради настъпващата глухота, която му отнема едничкото призвание в живота.

Поемата започва с епиграфа: “So pocht das Schicksal an die Pforte.”, който буквално преведен означава: „Така съдбата чука на вратата”. Неговата роля е да ни подготви за мотивите, с които ще се запознаем в творбата, а именно мотива за ролята на неумолимата и неизбежна съдба. Самата поема започва с описание на природна картина, която всява хармония и спокойствие у читателя:”Тайнствена и чудна лятна нощ…/ …сияние рой трепетни звездици;“, но веднага след това е описано и душевното състояние на лирическия герой. Той съзерцава гледката, но в душата му цари мрак и хаос, които контрастират на ясната, звездна нощ, обхванала небето:“Нощта бе ясна; но злокобен мрак / се сбираше Бетховену в душата -- / и той кръз него нищо не съзря.“. Чрез редуването на мъчителния вътрешен монолог на Бетховен и описаното спокойствие завладяло „тайнствената и горда лятна нощ” Славейков създава у нас напрежение и очакване за трагична развръзка. Въвежда се проблемът за смисъла на живота, характерен за повечето творби на Славейков, като тук той е преплетен с търсенето на истината за вечните ценности. Смъртта е представена като възможен, дори желан изход, но срещу нея седи таланта и изкуството, които въпреки трагизма, който носят на лирическия герой в дадената ситуация са предпочетени от неговата силна личност, отказваща да се предаде. “Витаеше веч сянката на смърт…“

Преминавайки от отчаянието, през отрицанието и желанието за смърт лирическият герой достига до момента, в който осъзнава, че смъртта не е изход и дори въздига страданието си до идеал: “Сляп си бил ти! И Омир бил е сляп; / но, в слепота, от хилядите зрящи/ едничък само той е виждал ясно. Не из очите погледа излиза, / а на душата из Света Светих.“ Страданието е преодоляно чрез силата на волята и съзнанието че :“ загубата на единий слух, / не лесно тъй убива идеалът, / когато него Висший Слух поддържа. / (от лит 2) Така страданието се превръща във вдъхновение за раждане на нови творби, които в последствие ще се окажат най-значими в творчеството на композитора, и които биха били немислими без преживяното страдание. А самият процес на създаването на нови творения е представен като едно бурно кулминационно събитие, предизвикано от зареждането на лирическия герой с оптимизъм и забрава за мъките: (от лит 3) Това е и мига, в който Бетховен се връща към живот с нова сила и воля, за да се противопостави на отредената си съдба, тук описанието е изключително детайлно и предизвиква у нас чувството, че действията на лирическия герой са породени по-скоро от лудост, обхванала душата му, а не от желанието да надмогне ористта си.

Ччрез описанието на ористта на Бетховен Славейков включва и тревоги от личния си живот, както и размисли за мястото на творческите личности в обществото. Той разделя света на смъртен – онова което просто съществува и безсмъртен – идеите, идеалите, твореца и изкуството му, които ще останат в съзнанието на хората незабравени. Включването на философска проблематика в Славейковото творчество е обвързано с култа му към идеала и вечността. Той постоянно търси истини за вечните ценности като таланта, изкуството и твореца като внушава идеята, че чрез творбите на изкуството човек може да се докосне до вечността.
В поемата “сиз мол“ Славейков утвърждава своите идеи и доказва, че дори и неизбежна съдбата може да бъде надхитрена.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (2 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +1 (from 1 vote)
Човекът и съдбата в поемата - Cis Moll, 5.0 out of 5 based on 2 ratings

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *